---

Своите буквички вече познаваме,

казваме или показваме без да се състезаваме.

Редим ги, вгнездяваме, даже ги пеем,

играем си с тях заедно, и се радваме, и се смеем.

А – като Асен,

който всеки ден е чист и пременен;

М – като Мити и като Мели,

двамата лъчезарни, като слънце изгрели;

Д – като Доби, на когото

не само името свързваме с вярата в доброто;

С – като Светли и като Сури,

те и двамата са ни големи сладури;

Г – като Гого,

на когото цифри и букви никога не са му много;

Й – като Йордан,

който е все в еуфория, бърборещ и много засмян.

И ето накрая…

такава чудна буквена бъркотия настана!

---